сряда, 28 май 2008 г.

ПАЛМА ДЕ МАЙОРКА-ОСТРОВЪТ НА ИЗКУШЕНИЕТО

Балеарските острови привличат милиони туристи всяка година,но от 3-те острова Майорка,Менорка и Ибиса безспорно най посештаван и най известен е Майорка.Столицата на Балеарските острови е Палма, която се намира в най-големия остров - Майорка.
Прекрасният град Палма де Майорка има местно население от около 380 хил души. Столицата е заобиколена от едноименен плаж, който е с дължина около 30 км. Плайа да Палма е най-известният плаж в града и винаги е пълен с хора, дори и в малките часове на деня. Предлага кристално чист пясък и условия за събиране на слънчеви лъчи, купони и отдих. В Палма де Майорка освен идеална почивка можете да се насладите на интересните магазини, пълни с какво ли не. На всяка крачка има малки и приятни ресторантчета, в които можете да опитате местната кухня
Цените в столицата на Балерските острови са напълно приемливи за това, което предлагат и дори са по-ниски от тези в останалите градове. Любителите на бурния нощен живот също няма да останат разочаровани. В Палма има повече от 100 барове, кръчми, клубове. Месеците юли и август са пикови за курорта, тъй като тук пристигат туристи от всички кътчета на Европа и Америка.
Най- известната забележителност и символ на столицата Палма е готическата катедрала “La Seu”, която се издига над пристанището. В превод от испански името й означава “светлина”. Строежът й е отнел около 400 години, като катедралата е напълно завършена през 1601г. Началото на този век забележителната готическа постройка е реставрирана от известния каталунски архитект Antoni Gaudi. Зад нея е разположена старата част на Палма със своите малки и тесни каменни улички, китни старинни къщи, благороднически дворци и няколко красиви църкви.
Друга забележителност, която трябва да видите, е едно от най–автентичните селища на острова - Валдемоса, разположено на 17км. от столицата Палма. То се свързва с имената на Жорж Санд и Фредерик Шопен. През зимата на далечната 1838/39 година те отсядат в манастира La Cartuja във Валдемоса. Това място се превръща в една от най–посещаваните забележителности на острова.
Майорка невероятно много прилича на Барселона с катедралите си, улиците и оживлението. Централната улица в града например се казва както и тази в известния испански град - "Ла Рамбла".
Друга туристическа зона на остров Майорка се намира на североизток, където се намират големите заливи Алкудия и Поленса. Най-важния населен пункт в района е Поленса, където обичат да отсядат художници и артисти и където са съхранени паметници от древноримския град Поленция. Обширния залив Алкудия има великолепни плажове. В тази местност се намира природния парк Албуфера - един от петте на Балеарските острови. Хотелите в Майорка са съсрвдоточени главно по крайбрежието, прочуто с чудесните си пясъчни плажове и кристално чисто море
Който и да посети това прекрасно райско късче на земята със сигурност няма да съжелява,тук има за всекиго по нещто или казано с други думи всеки може да се забавлява по начина по който му харесва.На всички който изберат Палма Де Майорка и я постят пожелавам да успеят да се насладят на по голяма част от атракционите който предлага защото те найстина са много и със сигурност ще задоволят и най претенциозния вкус.


АННА КУРНИКОВА-СВЕЖОТО ИЗКУШЕНИЕ В ТЕНИСА

За съжеление на милионите си почитатели по цял свят,Анна прекрати професионалната си кариера в Тениса.Това стана през 2003г година когато тя официално зячви новината пред медийте.През времето което беше на корта тя постигна множество успехи,както на сингъл така и на двойки като безспорно най-големият и успех първото място в ранглистата на АТП по двойки през ноември 1999г.Една година по късно през ноември 2000г тя постига и най- високто си класиране в тениса при жените индивидуално като достига до (номер-8) в класацийте на АТП.
Иначе Анна Курникова е родена 7-ми юни в столицата на Русия,Москва.Тя започва да тренра тенис още на 5 годишна възраст,след като нейното семейство макар и с не големи възможности я носочват към този спорт.Те я записват към спортна детска програма,където Анна тренира в продължение на няколко години.През 1992г семейството и емигрира в Флорида където тя продължава да се занимава с любимия си спорт.Там тя влизя в школата на Ник Болетиери.Когато е на 14 години Анна записва и първия си успех,като предстажя Русия на ФЕД КЪП и става най-младия участик спечелил победа в този турнир.

Като професионална съзтезателка младата тенесистка дебютира на рода сцена в Москва като побеждава геманката Маркета Кохта с резултат(6:4,3:6,6:3).
Първата си професионална титла печели когато побеждава на турнира в Мичиган през 1999г.
Освен в тениса Анна Курникова има значителни успехи и в модата и шоу бизнеса.Като през 2004г се появява на корицата на списание Максим,а списание "People" я нарежда за една от 50-те най-красиви личности в света през 1998,2000,2002 и 2003 г.
Това са несъмнено големи успехи за руската красавица,което ме кара да мисля че комбинацията между красота и таланат в дадена област е доста добра комбинация.Пожелавам го на всеки еди нот вас.

събота, 24 май 2008 г.

ТАЙНАТА НА СЛАДОЛЕДА

Малко история за сладоледа:


Сладоледа води началото си още от преди 5000 години.Неговата родина е Древния Китай.Китайските императори били първите хора, за които е известно, че са яли сладолед. Те смесвали сняг и лед, донасяни от планините, и прибавяли в сместа портокали, лимони и зрънца от нар, а също така вино и мед. С този вкусен десерт владетелите се освежавали, докато си почиват.

Твърди се, че точно тези рецепти и начини за съхранение били държани в тайна, която била разсекретена едва през 11 век в книгата "Ши-кинг". Тя представлявала канонически сборник с древни песни.
Китайците научили арабските търговци да смесват плодови сиропи със сняг, а арабите от своя страна разпространили рецептата сред венецианците, а по-късно и сред римляните.

По времето на Александър Македонски при продълвителната обсада на градовете бил използван снега от планините за приготвянето на десерт, в който замразявали ягоди и вода. За да не се разтопи снегът, били устройвани щафетни игри с робите. Всъщност именно войниците на великия пълководец се сетили да добавят във водата, плодове, вино, мед и мляко.

През 62.година от новата ера Римския император Нерон,изпращал робите си в планината за да му носят сняг и лед в които готвачите слагали нектар, плодове и мед, а Нерон се наслаждавал на така приготвения десерт. За да се съхрани за по-дълго време снега, наредил да се построят специални студени помещения под императорския дворец.

В Европа студеният десерт навлиза през 13 век,той е въведен от пътешественика Марко Поло.Той донася интересни рецепти за студеното изкушение от Китай в Италия. Те му били подарени от един монголски хан, а блюдото много наподобявало шербет. То моментално влязло в списъка с най-изискани десерти на италианските аристократи. Рецептите за приготвяне на сладоледа били дълго време пазени в тайна, а придворните готвачи давали обет за мълчание за всичко, свързано с приготвянето му.
Първия град в който започва да се произвежда сладолед е Париж,това става през 1676 година когато група парижки сладкари се обединяват и създават корпурация за производство на сладолед.
Само след 100 години във Виена вече е издадена книга с много интресени рецепти за сладолед,като 1 екземпляр от книгата се е запазил и до днес.

От Франция тайната рецепта била занесена в Англия. За първи път сладоледът бил сервиран на богато угощение, което английският крал Чарлз I дал за приближените си. Кралският готвач - по произход французин, поднесъл вкусен, кремообразен и сладък десерт, който никога преди никой от тях не бил опитвал. Всички били приятно изненадани, а кралят извикал готвача настрана и го помолил да не издава никому тайната рецепта за ледения крем и даже му предложил пари. Владетелят държал десертът да бъде сервиран само на неговата маса. След смъртта на Чарлз І през 1649 г. готвачът продал рецептата на богати търговци. И по този начин сладоледът се разпространил из цяла Европа.

В Америка рецепти за приготвяне на сладолед попаднали чрез английските преселници, когато през 1774 година доставчикът на хранителни стоки Филип Лензи обявил в нюйорските вестици, че пристига от Лондон и носи рецепти на различни сладости, в това число и на такава рядкост като сладоледа.


Хубави рецепти за сладолед:


Черешов сладолед:
Необходими продукти:

2 ч. ч. сладкарска сметана (или сладолед на прах)300 г почистени череши1/2 ч. ч. захар2 с.л. коняк

Начин на приготвяне:

В тенджерка се смесват черешите и захарта, слагат се на котлона и се бъркат, докато захарта се разтопи.Сметана се разбива на крем според указанията на опаковката. Черешите се смачкват и се смесват със сметаната.Сладоледът се покрива с фолио и се поставя във фризера. През около 1 час периодично се разбърква, за да не се получат ледени кристали.



Сладолед с плодове и карамел:

Необводими продукти:(за 4 порций)175 гр захар, 400 гр меки плодове - ягоди, малини, банани, боровинки, 1 кутия сладолед

Начин на приготвяне:

Изсипете захарта в съд с дебело дъно и я залейте с вода, така че тя да покрие захарта.
На слаб огън разтопете захарта, а после увеличете котлона, за да закипи сиропът. Варете го 8-10 мин., без да разбърквате, докато не придобие златист цвят.
През това време нарежете плодовете и ги разпределете в стъклени купички или чаши. Върху тях поставете по 2 топки сладолед. Можете да редувате плодове и сладолед.
Когато карамелът стане светлокафяв, свалете го веднага от огъня и го разлейте в купичките.
Карамелът ще застине за няколко минути.



Домашен ванилов сладолед:

Необходими продукти:6 жълтъка 110 гр захар 300 мл прясно мляко 300 мл сметана ванилия 1-2 пакетчета.

Начин на приготвяне:

В голям съд разбийте на пяна жълтъците със захарта. В изплакната със студена вода тенджера изсипете млякото, сметаната, ванилията и загрейте, докато сместа заври. Свалете съда от огъня, след което при непрекъснато бъркане прибавете жълтъчно-захарната смес до пълното смесване. Бъркайте докато се сгъсти. Когато се охлади, поставете в замразител (машинка за сладолед) или в камерата (като разбърквате сместа през 15-20 минути.



Мелба в пъпеш:

Необходими продукти:

1 пъпеш100 гр. сметанов сладолед100 гр. ментов сладолед 100 гр. цитросов сладолед;ягодов топинг чадърче за украса.

Начин на приготвяне:

Разрязваме пъпеша по диагонал. Издълбаваме средната част. Слагаме по една топка от трите вида сладоледи и диагонално украсяваме с топинга и чадърчето. Леко и приятни сладко изкушение за летните жеги.



Сладолед от праскови:

Необходими продукти:300 гр праскови,75 гр захар,20 гр бадеми,250 мл течна сметана.

Начин на приготвяне:

-пасирайте сварените и добре омекнали праскови;

-прибавете към тях захарта и бъркайте докато се разтопи;

-добавете нарязаните на дребно бадеми;

-разбийте сметаната и я прибавете към горната смес;

-разбъркайте и сложете в камерата на хладилника докато стегне;



На всички който използват тези рецепти Бон Апети

Дворецът и Ботаническата градина в Балчик

Дворецът на румънската кралица в Балчик привлича хиляди туристи от страната и чужбина.Най много те са през летния сезон.
Разлистващите се корони на дърветата, бистрите водопадите, езерцата и чешмите, огрените от слънцето кубета на малкия православен храм и минарето на джамията ...Дворецът в Балчик е единственото подобно място в света, където мирно съжителстват свещените сгради на мюсюлманството и християнството. Заслугата за това има румънската кралица, която изповядвала екзотичната бахайска религия. По нейните канони тя вплела в прекрасна хармония десетки култури и влияния, така превърнала любимата си резиденция в едно от най-красивите и причудливи кътчета у нас.
Строежът на самия Дворец е извършен от италианските архитекти Августино и Америго през периода 1924-1927 година. Специално поканен за да сътвори красивите паркове, е швейцарецът Жун Жани. По-късно, през 1937 година той умира и делото му довършва швейцарец от еврейски произход Гутман. Освен това по изграждането на това прекрасно място ,са работили безвъзмездно и много местни жители. А под дворцовия параклис, на южната страна на първата тераса можем да открием даже вградена възпоменателан плоча за признателност: "За спомен на Денис Гаетано, доверен мой помощник, иззидал из основи това място. 14 май 1930г. Мария"
Това, което прави впечатление в Двореца, е различните религиозни сюжети, архитектурна композиция, митологични персонажи.Между тях е фекоративната джамия с минаре, поставените на много места кръстове с надписи на черковнославянски език- донесени от гробищата на манастирите в Молдова. Също така византийски православен параклис, колонади и двор в мавритански стил, красиви митологически същества по чешмите. Елинистичният мраморен трон бил докаран чак от Флоренция, "съжителствайки" с езически барелефи, мюсюлмански каменни надгробия с изваяни чалми, огромни глинени делви от Мароко.Това странно съчетание се дължи на учението на персиеца Бахауллла, на което Мария била поклонничка. Религията проповядва единство на Бога , единство на всички религиозни учения и човешкия род.И всички тези чудновати неща, са прегърнати от невероятните паркове, тераси, градини и уханни цветя.
Дворецът е едно от чудесата на България.За това са били нужни цяла
армия работници, градинари и строители, както и богатото въображение на кралицата.
Дворецът бил оформен така, че всеки от принцовете или гостите да бъде максимално уединен в покоите си, разпръснати из парка. Римската баня, розариумът, параклисът или просторната колонада с изглед към морето пък предлагат безброй спокойни кътчета, навяващи романтика и носталгия по онези отминали времена.

Около Двореца в Балчик се намира и университетската ботаническа
градина
създадена през 1955, която се е сляла с историята на Двореца. В нея могат да се открият около 370 етикетирани растителни вида - дървета и храсти. Особено внущаваща е кактусовата колекция от 600 индивида.След колекцията на кактуси в Монако тази в Балчик е на второ място в Европа по богатство на видове.Тук растът каучуково,бонбонено,книжно дърво,древно гинкго,метасеквоя,ароматна едноцветна магнолия и много други.















петък, 23 май 2008 г.

ДЕЖА ВЮ

Какво за вас е "Дежа Вю"?И има ли точно обяснение за него?

Здравейте казвам се Пламен и съм на 26 години и аз като редица други хора си задаван често срещани въпроси.Въпроси от рода на:Какво представлява вселената?Колго ли други планети има като нашата?Възможно ли е да пътуваш във времето?И като цяло основния въпрос,защо сме изобщо на земята,каква е задачата на човека в този живот.Дали да бъдем по добри,дали да натрупаме повече познания за живота,а може би да израснем повече в духовно отношение.

Сега обаче се връщаме на"Дежа Вю"-в превод от френски означава нещо вече видяно става въпрос за странното и объркващо чувство, което понякога имаме - че сме били в същата ситуация и преди. Например може да влезем за пръв път в сграда в чужда страна, където не сме били никога досега, но въпреки това да имаме чувството, че всичко вътре ни е странно познато. Някои възприемат ‘’дежа вю'’ като случаен поглед към предишни животи.

При мен се получава съсщото,понякога е толкова странно.Дали е възможно това усещане да се получава в следтвие на напрегнатия,труден и еднообразен живот и просто две събития да се прикпокрията едно към едно без никакаква разлика.

Едвали е така не може всичко да бъде толкова еднакво,не може всички линий да се съберат в една точка,не може една ситуация да е толкова реалистична и да се повтаря.

А може би може.Понякога имам чувство че животът ми се повтаря,възможно е човек да живее един и същи живот,хиляди или милиони пъти дакото постигне някакво съвършенство,това би обяснило появата на по ярък спомен в дадена ситуация.

Или пък да има паралелни светове,огледални на нашите в които също да се прехвърляме при определена условия.

Много хора твърдят, че в съзнанието на човека са заключени спомени за отминали животи и в точно определен момент човек отключва някои от тях,но за да се отключи този спомен пак моментната ситуация трябва до голяма степен да се доближава до тази от отминалия живот.А какво ли би станало ако човек отключи съзнанието си и достигне до цялата информация запазена в него.
Отговорът на този въпрос оставям на всички вас.Ако ниякой има желание да изкаже коментар по темата нека го направи.Благодаря предварително.

сряда, 21 май 2008 г.

БИРИЧКАТА-КОЙ НЕ Я ОБИЧА

Малко история за бирата:
Бирата е един от наи старите продукти на цивилизацията.Може да се каже дори, че тя е толкова стара колкото и цивилизацията.
Историците предполагат че в древна Месопотамия и Шумер се е варяло бира много преди 5000 години преди Христа. Китайците са варели бира, наречена”Куи”, преди 5 000 години. В Месопотамия керамична плочка от преди 4 000 години показва че правенето на бира е била високо уважавана и ценена професия – и майсторите пивовари са били жени. В древен Вавилон жените пивовари са били също и проповеднички. Богините Сирис и Нимкази са били покровителки на бирата, и някои видове бира са били пазени само за церемониите в храмовете. През 2 100 г. пр.н.е. Хамурапи, шестият цар на Вавилон, е въвел закон за съдържателите на ханове, който е защитавал потребителите на бира. Наказанието за наливане на по-малко бира от мярката е било удавяне на съдържателя на хана, което е била ефективна мярка да не се повтори деянието.Древен надпис, който сега се намира в Метрополитън Мюзиъм в Ню Йорк , описва следните вавилонски бири: тъмна, светла,червена, бира с пяна, бира без пяна, трипластова бира и т.н. Според надписа бирата се е пиела със сламки. Царете са я пиели със златна сламка достатъчно дълга да може да стигне от трона до бъчвата с бира до него. През 1960 г. в Израел са били открити бирени чаши на 3 000 години. Археолозите доказват,че бира се е пиела в Израел още по времето на цар Саул и цар Давид. За това свидетелстват останките, намерени в Тел Издар. Асирийски надпис от 2 000 г.пр.н.е сочи,че бирата е била една от храните, които Ной е взел със себе си.
Основни суровини за направата на бира:


Ечемик - зърнената суровина, лежаща в основата на производството на пивоварен малц. Едно кратко ботаническо и технологично описание на свойствата, които по свой собствен начин повлияват върху качеството на малцa, съответно и на самото пиво.
Пивоварният ечемик е основната изходна суровина за производството на малц. Благодарение на редица технологични процеси, описани в раздел Технология на малца, ечемикът променя своя строеж и свойства и се превръща в пивоварен малц, който може да се вложи като суровина за производството на пиво.Поради своята голяма приспособимост към различни климатични и почвени условия, ечемикът е една от най-разпространените житни култури и се отглежда в много райони на света, като голяма част от него се използва именно в малцовата и пивоварна промишленост.Като кратка ботаническа характеристика на ечемика може да се спомене, че той е едногодишно, пролетно или зимно житно растение. Съцветието му представлява клас, състоящ се от вретено и класчета. От своя страна, на всяко коляно на вретеното са прикрепени по три класчета, всяко от които има по едно цветче.Според броя на плодните цветчета – едно или три, се определя и формата на класа. При едно плодно цветче, в класа се образуват два реда зърна, а при три плодни цветчета се образуват шест реда зърна. Тази особеност е залегнала в основата на разделянето на културните ечемици на две основни групи – двуредни и многоредни. За производството на малц се използват предимно двуредните ечемици, които се отличават и с правилна форма на зърната.

Производството на пиво е невъзможно без неговата основна и може би най-характерна суровина – малца. Благодарение на специфичните си свойства и в комбинация с останалите пивоварни суровини, той създава възможност за получаването на най-различни по своя характер пива. Получаване на малц е един дълъг и сложен процес, който в последните години е силно развит и модернизиран. Сложността на производствения цикъл произлиза от протичането на различни биологични и биохимични процеси, които вплитайки се един в друг спомагат за превръщането на изходната зърнена суровина в един коренно различен продуктСамият малц представлява покълнала при изкуствени условия и впоследствие изсушена зърнена суровина – ечемик, пшеница и други, като световното производство е съсредоточено главно върху ечемичния малц.

Поради безспорната си значимост, водата може да бъде определена като основна суровина в пивоварната промишленост. Тя се използва за накисване на ечемика и овлажняване на въздуха в малцовото производство, за измиване на апарати, резервоари и помещения, за охлаждане, за пара и други технически нужди. Освен това, значително количество вода се използва при смесването й с малца в процеса на получаването на пивна мъст, като по този начин директно влиза в нейния състав, съответно и в състава на готовото пиво. Това налага обособяването на някои специфични изисквания към нейния състав и свойства, които по един или друг начин биха повлияли върху хода на технологичните процеси.

Хмелът е една от основните суровини, използвани при производството на пиво. Неговото приложение датира много по-късно от появата на пивоварството, но все пак днешното съвременно схващане за пивото се свързва именно с хмела. Той придава онази специфична приятна горчивина и аромат, спомага за стабилността на напитката и за формирането на пяната.

Понякога при производството на пиво е възможно използването и на немалцувани зърнени суровини. Обикновено това се прави с цел подобряване на качествения състав на пивната мъст или просто за снижаване себестойността на продукцията. Тези немалцувани суровини се наричат сурогати и нормално се употребяват като частични заместители на малца. Процентът на заместване може да варира в широки граници според нуждите и асортимента, но обикновено се движи между 10 и 20%.Зърнените суровини които се употребяват с тази цел са: ечемик, пшеница, ориз, царевица (царевичен грис), а някъде и сорго
Технология на пивото:
Ето и основните стъпки при приготвянето на бирата:
1.Започваме с приемането съхранението и пречистването на малца.
Обикновено малцът бива доставян на пивоварните от външни производители, но разбира се съществува възможност производството му да бъде осъществено и на територията на самото предприятие.При снабдяването на пивоварната с малц се цели осигуряване на необходимото количество качествена суровина за нормалното функциониране на предприятието. Самото окачествяване се извършва чрез надежден лабораторен анализ. Тъй като е необходимо създаването на известен запас от малц, то в базата на пивоварните присъстват и силози за съхранение на малца, до момента на неговото включване в производствения процес.Чистотата на малца е много важно условие за нормалното протичане на процесите. Именно за това непосредствено преди преработката му, малцът се пречиства от прах и други случайно попаднали частички. Това обикновено се осъществява чрез полиращи машини или т.нар. дестонери. И в двата случая се прилага пресяване и мощна, ефективна аспирация. Така пречистеният малц се отправя към следващия технологичен етап, като непосредствено преди това се дозира необходимото количество, посредством автоматични порционни везни.
2.Смилане на малца.Смилането на малца е една от най-важните операции в началния етап на производството на пиво. Това е така понеже за да се осъществи разграждането на веществата, налични в малца е необходимо ензимите да достигнат до тях. Това най-лесно и практично се осъществява чрез смилането на малца. По този начин малките вече частички малц много по-лесно се разграждат до захари, аминокиселини и други вещества. Предварително пречистения и претеглен малц се смила в специални малцови мелници.Това е една важна особеност, понеже при една от следващите операции, каквато е филтрацията на малцовата каша могат да се използват различни филтрационни апарати. При различните конструкции, едрината на смлените частички може да определи скоростта на филтрация. Тъй като люспите на малца не претърпяват промени в хода на производството, то най-добре е те да запазят максимално целостта си. Това обикновено се постига или чрез разделното смилане на люспите и ендосперма, или чрез предварителното омокряне на малца.Споменатото до тук важи за най-масовите конструкции на филтрационните апарати. При използването на т.нар. майш-филтри, нещата стоят много по-различно. Там целта е да се получи максимално фино смилане на малца. Именно за това там се прилагат чукови мелници.
3.Третата стъпка е смесването на малца с водата.
Както вече бе споменато, една част от пивоварната технология се основава на действието на различни ензимни системи върху наличните в малца вещества. Това няма как да се осъществи без наличието на вода. Именно за това един от най-важните етапи – майшуването, се провежда след смесването на малца с вода, и формирането на т.нар. малцова каша. Водата осигурява възможност за действие на ензимите, както и условия някои вещества да преминат в разтворима форма. Смесването на смления малц с вода може да се извърши по-няколко начина, но най-широко прилаганият е с използването на т.нар. предсмесител.
4.Майшуването е много важен процес.
Самият процес представлява поддържането на определени температури на малцовата каша за определено време.На пръв поглед процеса не изглежда сложен, но сложността му се крие в неговата цел – разграждане на високомолекулните вещества в малца. Разградените вещества преминават в разтворима форма и формират екстракта на пивната мъст. Именно част от този екстракт впоследствие може да бъде подложен на ферментация и да позволи обособяването на пивото като специфична алкохолна напитка.Ензимните системи, извършващи тези процеси могат да действат най-добре само при оптимални за тях условия – температура, рН и други. На тази база се гради и майшуването.
5.Филтрация на малцовата каша.
След приключване на майшуването, малцовата каша се прехвърля във филтрационен апарат за провеждането на следващия технологичен етап – филтрацията на малцовата каша. Целта на този етап е да се отдели течността от малцовите трици. Течността представлява комбинация от вода и екстрактни вещества, получени при майшуването и се нарича пивна мъст. Непосредствено от нея впоследствие се получава пивото.Процесът се извършва във филтрационни апарати, които използват естествено образувалия се слой от малцови трици. Тъй като са по-тежките частици, след кратък престой на кашата в апарата триците първи се утаяват върху ситото на апарата, а по-леките се утаяват върху тях. По този начин се формира един естествен допълнителен филтриращ слой, през който пивната мъст преминава и се избистря. Колкото частиците в този слой са по-малки, толкова по-плътен е слоя и скоростта на филтрация е по-малка, и обратно.
6.Промиване на малцовите трици.
При самата филтрация първата партида пивна мъст се нарича още сладка пивна мъст. Това е така, тъй като в нея е най-висока концентрацията на захари. След отделянето на сладката пивна мъст, триците остават почти сухи, но в тях все още се съдържат екстрактни вещества. Необходимо е те също да бъдат извлечени до определена степен. Това става с използването на няколко порции чиста вода. Така отделените сладка пивна мъст и промивни води се събират в буферен резервоар, или директно във варилния апарат за провеждане на следващия важен етап.
7.Варене на пивната мъст с хмел.
Сладката пивна мъст и промивните води след своето смесване представляват една еднородна смес. Тя се характеризира с определено екстрактно съдържание. Този екстракт обаче е по-нисък от желания, характерен за даденото пиво. Ето защо е необходимо екстрактното съдържание да бъде повишено до желания процент, а начинът по който това може да се осъществи е чрез варене на пивната мъст. Освен концентриране на пивната мъст, при варенето се извършва и влагането на хмел. Той придава специфичната горчивина и аромат на пивото. Прибавянето му към пивната мъст се извършва именно при високата температура на варене, понеже там най-пълно се разтварят, оползотворяват и трансформират хмеловите горчиви вещества. Тяхната промяна позволява горчивината на пивото да бъде по-лека и приятна, а ароматът – фин и нежен.
8.Отделяне на горещите утайки.
В самия процес на варене се формират различни по състав неразтворими частици, които впоследствие преминават в утайка. Те могат да се образуват от някои хмелови, белтъчни и други вещества. Тези частици не са желани тъй като могат да попречат на правилното протичане на ферментационния процес. Това налага и тяхното отстраняване. Принципно утайките се подразделят на горещи и студени. Това разделение се определя от температурата при която се формират. Понеже горещите утайки се формират още при варенето и са най-нежелани, то тяхното отстраняване се извършва непосредствено след варенето на пивната мъст. Историята познава няколко системи за отделяне на горещите утайки, но най-застъпената е тази с използване на апарат Вирпол. Центрофугирането също е приложим вариант.
9.Охлаждане и аериране на пивната мъст.
Както бе споменато, освен горещи утайки различаваме и студени. Те се формират единствено след охлаждане на хмелената пивна мъст до определени температурни граници. Тези утайки са далеч по-фини от горещите и за разлика от тях могат да окажат и положително влияние върху ферментационния процес. Ето защо част от студените утайки остават в пивната мъст, а друга част се отделят. Все пак, освен благоприятните условия за формиране на студените утайки, охлаждането има и друга много важна цел. Тя е свързана с последващото заквасване на пивната мъст с чиста култура пивни дрожди. Ако не се осъществи това охлаждане, високата температура неминуемо би унищожила микроорганизмите. Във връзка с тях се провежда и аериране на пивната мъст. Доставянето на кислород спомага за интензивното размножаване на дрождите, вследствие на което се гарантира че ферментацията ще се проведе по желан и контролиран начин.
10.Заквасване на пивната мъст.Използването на чиста култура пивни дрожди е едно от най-големите предимства на съвременните ферментационни производства, каквото е и пивопроизводството. Това гарантира до голяма степен високото качество на пивото. Протичането на ферментационния процес в желаната посока е един от основните начини са поддържане на стабилни свойства на пивото. Това може да се осъществи единствено с използване на внимателно подбран и контролиран щам пивни дрожди. Селектираните микроорганизми провеждат процеса по начин, който предпоставя оптимално усвояване на хранителните вещества и подходящо съотношение между ферментационните продукти.Едно от главните условия за пълноценното използване на чистата култура е поддържането на изключително висока степен на чистота в производството. В пивоварните проблема с микробиологичната чистота е решен отдавна, и то на много високо ниво.Влагането на дрождите в пивната мъст обикновено се извършва непосредствено след охлаждането и аерирането на пивната мъст.
11.Главна алкохолна ферментация.
Алкохолната ферментация е естествения и единствен начин за превръщането на пивната мъст в пиво. Тя се осъществява от пивните дрожди и представлява много сложен процес на трансформация на различни вещества в други, крайни метаболити. Едни от най-важните вещества са захарите, получени при майшуването. В хода на ферментацията те се превръщат основно в алкохол и въглероден диоксид. Благодарение на това, пивото е напитка с едно напълно естествено алкохолно съдържание и газировка. Разбира се, при самата ферментация се формират и множество други продукти, които заедно в комбинация придават специфичните ароматично-вкусови качества на пивото.
12.Деферментиране и съзряване на пивото.
Това са два взаимно свързани процеса, които съвсем естествено следват главната алкохолна ферментация. Тук се създават условия за доферментиране на част от екстракта, останал след протичане на главната ферментация. Това дава възможност за допълнително образуване на алкохол и насищане на пивото с въглероден диоксид. Освен това се извършват и редица други промени в състава на пивото, които оформят неговата ароматно-вкусова характеристика. След усвояване на екстрактните вещества, дрождите се утаяват на дъното на апаратите и увличат със себе си фини частици. По този начин се извършва и едно частично избистряне на пивото.
13.Филтриране на пивото.
След приключване на цялостния ферментационен процес, пивото все още не е напълно завършена напитка. Това се дължи на факта, че в него се съдържат множество миниатюрни частици, които нарушават неговата кристална бистрота. Обикновено те са напълно естествени, и в голяма степен полезни, но широкия кръг от потребители рядко ги възприема по правилния начин. Все пак трябва да се спомене, че нефилтруваното пиво е най-приятно и пълноценно.За да бъдат отстранени тези частици, пивото подлежи на една окончателна филтрация. По този начин освен високата степен на бистрота се постига и известно стабилизиране на пивото по отношение на евентуални бъдещи помътнявания. Самата филтрация се осъществява чрез филтри, използващи допълнителна филтрираща преграда или фина материя.
14.Успокояване на пивото.
Успокояването на пивото е една задължителна операция протичаща непосредствено след неговата филтрация. Тъй като пивото е естествено газирана алкохолна напитка, то въглеродния диоксид в него се намира основно в две форми – свързан и свободен. Между тези две форми се установява равновесие, а когато пивото бъде подложено на различни външни въздействия, това равновесие се нарушава. Ето защо непосредствено след филтрацията пивото се подава за успокояване в апарати, подобни на ферментационните в конструктивно отношение. Там то прекарва време на покой от около 20 – 24 часа, през което време въпросното равновесие се възстановява. Едва след това време за успокояване пивото се подава за бутилиране.
След всички тези етапи на приготвяне бирата се бутилира и вече е готова за консумация.Пиенето на бира с мярка е здравословно.
Бирата изкарва канцерогенните вещества от организма и намалява риска от ракови заболявания.Хората които уптребяват в умерени количества (алкохол) бира страдат на половина от сърдечно-съдови заболявания.Тя е полезна и при гастрит.Бирените екстракти имат противовъзпалителни свойства.
Бирата укрепва костите и предпазва от остеопороза,също така и от заболяването на Паркинсон.Благодарение на повишеното си съдаржание на магнезий,бирата предпазва от жлъчка и камъни в бъбреците.
Надявам се да съм ви убедил,че консумацията на бира е хубаво нещо и всеки трябва да го практикува редовно(разбира се в умерени количества).Нека не забравяме за всички фенове на ледената напитка че наближава и еврпейското първенство по футбол.Наздраве на всички!

неделя, 18 май 2008 г.

Морската градина на Варна-уникална красота

Морската градина е един от символите на град Варна.Разположила е своите красиви и прохладни алеи по цялата крайбрежна ивица в града.Характерни за Морската градина са поддържанните прекрасни градински площи,тихите алеи,красивата многообразна естествена растителност и множество културни паметници намиращи се на територията й.


Идеята за такова място в града се поражда отдавна,но едва през 1897 г живеещият в България чех Карл Шкорпил отправя покана към същинския създател на градината -Антон Новак-който преди това е работил в императорските градини на Виена.Той влага целия си опит за да построи варненския уникален като размер и съоражение парк.Работи върху проекта и реализацията му десетки години и внася у нас редица екзотични растения като церес,гинко и някои видове палми.Факт е че морската градина никога не е спирала своето развитие във времето незвисимо от политическият режим в България и икономическите фактори.Днес тя е дълга близо 6 километра и е идеално място за отдих и забавление сред природата


Една от малкото атракций е делфинариума към който има особенно голям интерес от чужденците,но в същото време той се радва и на много посещения от жителите на град Варна.Програмата му се обновява переодично а делфините могат да се наблюдават и от специално кафене със стъклена стена към басейна им.Самото заведение поддържа учудващо жив социалистически стайлинг както в менюто така и в обслужването и интерира.Пътят до делфинариума минава през зоологоческата градина и също така през призрачно потъналата в бръшлян сграда на "Аквариума"

Сутринта по алеите на парка започва с джогинг маниаците,които тичат със слушалки в ушите,после идва ред на групата на практикуващите бойни изкувства и неизменното присъствие на китаеца доктор Ван.Той стои с часове в една и съсща поза,сливайки се с пеизажа а ако успеете да го извадите от вглъбението можете да получите точков масаж като подарак.В по късните сутрешни часове градината започва да се пълни с майки с деца които също идват на почивка и отдих.



Морската градина е пълна с хора на колела,голям интерес има и към градксата обсерватория,тя съществува от средата на века като се реновира основнопрез 2002 г,а в кулата и наречена кулата на Фуко има едноименно махало с дължина близо 18 метра.
Морската градина е едно уникално място за релакс и отмора.Насладете и се.

събота, 17 май 2008 г.

Наближава време за почивка


Времето вече се затопли и някои от нас вече се замислят къде да се скрият от горещините,а други вече са по плажовете в красивите курорти по нашето черноморие.Сега ще се опитам да ви бъда полезен и заедно с вас да разгледаме някои от тях.

Започвам с курортът "Албена",той е разположен по Северното Черноморие и всяка година привлича купища туристи от страната и чужбина.


Албена е несъмнено един от най-добрите курорти по Черноморието.Намира се на 12 км от Балчик, и около 30 км от Варна. В близост е до резервата "Балтата", който представлява лонгозна гора край река Батова.Това прекрасно място е съвкупрост от свежа зеленина, чист въздух, кристална вода и горещ ситен пясък които придават невероятен чар на този регион Плажната ивица е една от най-добрите в страната с дължина около 5 км и ширина около 150 метра.Албена конкурира модерните европейски курорти и разполага с много хотели, разположени с изглед към морския бряг. Развитата инфраструктура, както и многобройните средства за развлечения - ресторанти, барове, басейни, конна база и др. Допринасят активно за почивката и незабравимите преживявания на летовниците. В територията на комплекса се включват и три къмпинга - "Интернационал", "Екзотика" и "Албена”.

Най-новото за "Албена" е с цел удовлетворяване желанието на гостите за почивка в модернизирана база, както и да отговори на очакванията за приятна почивка на гостите си в комплекса, Албена АД постоянно влага средства в обновяване и модернизиране на хотелската база. Във връзка с това през сезон 2008 в Албена предстоят следните промени в хотелската база на курорта:За да предложи на своите гости един модерен комплекс,подходяшт не само за незабравима лятна почивка,но и за Конферентен,SPA и спортен туризъм,"Албена инвестира близо 60 милиона лева в проекта "ФЛАМИНГО".Той ще предложи на своите гости:
*Крило на "ФЛАМИНГО" категория 5* с нова рецепция и 3 pent house-а на последния етаж на хотела с изглед към целият курорт Албена и залива.
*Нов основен ресторант и Танго бар.
*Амфитеатър с 250 места и 5 по-малки зали.
*Boutique Spa & Wellness Center-луксозен спа център с закрит басейн,сауна,парна баня,масажи и козметични кабини.
Разбира се комплекс"Фламинго" не е единствения комплекс,които предлага лукс и удобство на своите клиенти,всички останали хотели също предлагат хиляди удобства на своите посетители с цел удовлетворяване интересите и желанията на всеки един от тях.
За всички които изберат "Албена" със сигурност ниама да останат разочаровани